Chapter 1:

Каква е била първоначалната вяра?

Желаеш ли да пазиш същата вяра, на която Месията научи своите апостоли? Някои хора прибързано твърдят, че учениците на Месията са били чисти „християни“, но дали наистина библейският запис показва точно това?

Ами ако Библията показва, че Месията и Неговите ученици са се определяли като назарянски израилтяни, а пък „християните“ се окажат една напълно различна група? Какво би означавало това?

Един от най -влиятелните църковни отци на всички времена е Епифаний Саламински, живял от 310 до 403 г. н.е. Той казва, че през четвърти век след н.е. назаряните и християните са две отделни (но свързани) групи, които пазят две свързани (но различни) вери – и така е и до днес.

„Назаряните не се различават по нищо съществено от тях (ортодоксалните евреи), тъй като практикуват обичаите и доктрините, предписани от еврейския закон; освен по това че вярват в Христос. Те вярват във възкресението на мъртвите и че Вселената е създадена от Бог. Проповядват, че Бог е Един и че Исус Христос е Неговият Син. Владеят много добре еврейския език. Те четат Закона (т.е. Закона на Мойсей) … Затова те се различават … от истинските християни, защото изпълняват и досега [такива] еврейски обреди като обрязването, съботата и други.”
[Епифаний, „Срещу ересите“, Панарион 29, 7, стр. 41, 402]

В „Панарион“ (Срещу ересите) Епифаний се опитва да докаже, че католиците са истинските потомци на апостолите от първи век (Яков, Йоан, Петър, Павел и др.). Въпреки че твърдението на Епифаний е било широко прието по негово време, още тогава много други католически учени не са били съгласни с него.

Сред онези, които не били съгласни с Епифаний, бил Марсел Симон, предан католик, експерт по църквата от първи век. Марсел Симон казва, че Епифаний е знаел, че не католиците, а назаряните са били истинските потомци на събранието от първи век – но Марсел Симон продължава да нарича назаряните „еретици“, защото казва, че католическата църква не харесвала техните доктрини.

„Те (назаряните) се характеризират основно с упоритата си привързаност към еврейските обичаи. Ако са станали еретици в очите на Църквата майка (католическата), това е просто защото са останали фиксирани върху остарели позиции. Те добре представляват, (въпреки че Епифаний енергично отказва да го признае), много преките потомци на тази примитивна общност, за която нашият автор (Епифаний) знае, че е определена от евреите, със същото име, на „назаряни“ ”
[Експертът от първи век Марсел Симон, Judeochristianisme, стр. 47-48.]

Забележете как Марсел Симон признава, че назаряните са преки духовни потомци на апостолите от първи век (Яков, Йоан, Петър и др.); въпреки това той нарича назаряните „еретици“, защото те сериозно се борят за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите, точно както повелява Юда 3.

Йехуда (Юда) 3
3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се борите за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите.

Но как може Марсел Саймън да нарече назаряните „еретици“ заради подчинение на Юда 3? „Еретици“ ли сме, ако правим това, което казва Писанието? Не са ли истинските еретици тези, които учат против това, което Писанието казва?

Ако назаряните са били преките духовни потомци на еврейските апостоли, има смисъл те да спазват „такива еврейски обреди като събота, обрязване и други“, защото в първата си проповед Месия Йешуа (Исус) ни казва да не мислим, че Той е дошъл да премахне пророците или законите на Мойсей.

Матитиаху (Матей) 5:17-19
17 „Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а (само) да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.“

Това, че Йешуа казва да не си мислим, че Той е дошъл да премахне закона, е важно. Бидейки добър Син, Йешуа не би могъл да не се подчини на Своя Баща Йахуе (Йехова), Който вече е казал да внимава да не добавя или изважда нищо от законите на Мойсей.

Деварим (Второзаконие) 12:32
32 „Всичко, което ви заповядам, да спазвате и да вършите; да не прибавяш към него и да не отнемаш от него.“

Понякога хората мислят, че законите на Мойсей са премахнати, защото някои пасажи от Подновения завет (Новия завет) лесно се разбират погрешно. Много от тези пасажи се намират в писанията на апостол Павел (Шаул). Но апостол Петър (Кифа) ни предупреждава предварително, за да не ги тълкуваме погрешно.

Кифа Бет (2 Петър) 3: 15-17
15 И считайте дълготърпението на нашия Господ за спасение (буквално: Йешуа), както ви е писал и възлюбеният ни брат Шаул (Павел) според дадената му мъдрост, 16 както пише и във всичките си писма, когато говори в тях за тези работи – в които има някои неща, мъчни за разбиране, които невежите и неутвърдените изопачават, както и другите Писания, за своя собствена гибел. 17 И така, вие, възлюбени, като знаете това предварително, се пазете, да не би да се завлечете от заблуждението на Беззаконието (Верен: беззаконните) и да отпаднете от твърдостта си.

Забележете, че в стих 16 Кифа ни казва, че по негово време е имало група вярващи, които са били „необучени и нестабилни“, в това че са изкривявали писанията на Шаул, за да изглежда, че казват нещо, което те всъщност не казват.

В стих 17 Кифа ни предупреждава да не бъдем водени от „заблуждението на беззаконието“. Версията на Верен (и на крал Джеймс) представя това като „грешка на нечестивите“, но Конкордансът на Стронг ни казва, че тази дума е свързана с приемането или установяването на нещо (като заместваща религия), което е в противоречие със Закона(ите) на Мойсей.

NT:113 ἄθεσμος athesmos (ath’-es-mos); от NT:1 (като негативна частица) и производно от NT:5087 (в смисъл на привеждане в действие); беззаконен, т.е. (по подразбиране) престъпен:

Арамейската Пшита (NT) също е съгласна, че трябва да се пазим от заблудата на онези, които са без законите на Мойсей (арамейски: דדלא נמוס).

Кифа Бет (2 Петър) 3:17, Мърдок Пшита
17 Затова вие, възлюбени мои, тъй като знаете [тези неща] предварително, пазете се, за да не би, като вървите след заблудата на беззаконието, да отпаднете от твърдостта си.

В контекста, Кифа ни казва, че по негово време е имало фалшива вяра, която е тълкувала погрешно Шаул и е проповядвала против законите на Мойсей. Не правят ли това християните?

Католическият архиепископ кардинал Джеймс Гибънс ни казва, че Писанието „налага религиозното спазване на съботния ден“, но след това с гордост се хвали, че църквата въпреки това е обявила неделята за ден на поклонение.

„Но може да прочетете Библията от Битие до Откровение и няма да намерите нито един ред, разрешаващ освещаването на неделята. Писанията налагат религиозното спазване на съботата – ден, който ние (Католическата църква) никога не освещаваме.“ [Архиепископ Джеймс Кардинал Гибънс, Вярата на нашите отци, 88-мо изд., стр. 89.]

Преподобният Стивън Кийнън ни казва, че католическата църква е имала силата сама да променя дните на поклонение, въпреки че Писанието не й дава тази власт.

„Въпрос: Имате ли някакъв друг начин да докажете, че Църквата има право да въвежда празници с наредби?
„Отговор: Ако нямаше такава власт, тя не би могла да направи това, в което всички съвременни религиозни дейци са съгласни с нея – тя не би могла да наложи спазването на неделята, първия ден от седмицата, вместо спазването на съботата, седмия ден, промяна, за която няма такава сила според Писанията.“
[Преподобни Стивън Кийнън, Доктринален катехизис, 3-то издание, стр. 174.]

Аргументът на Стивън Кийнън не е ли кръгова логика? Той твърди, че църквата трябва да е имала силата да промени дните на поклонение само защото е направила това.

Пророк Даниил ни предупреждава за Малкия рог, който ще се опита да промени определеното време за поклонение (от събота на неделя) и който също ще се опита да промени законите на Мойсей (които регулират останалата част от поведението на Тялото).

Даниил 7:25
25 И той ще говори (помпозни) думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния и ще замисли да промени (празничните) времена и закон(а); и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.

Както ще видим по-нататък в това изследване, католическата църква е направила точно това. Тя е променила определените времена за поклонение и също така е преследвала светиите на Всевишния (т.е. назаряните), които спазват първоначално определените времена на празниците и Закона. Но не е ли грях да променяш така Писанието?

If these works have been a help to you in your walk with Messiah Yeshua, please pray about partnering with His kingdom work. Thank you. Give